ИВАН КОСТОВ 

ИДЕ ЛИ? 

За бившия премиер Иван Костов 2009 ще е среща със съдбата и врага. Дали ще спечели тази битка - ще покаже времето. Всичко друго, изповядано пред МАХ, са само планове и равносметки. 

От Мариян Станков - Мон Дьо 

“Лидерът винаги плаща сметката”, признава последният премиер демократ от мястото си на резервната скамейка. В политиката за разлика от живота понякога е трудно да се върнеш по-силен от всякога. Въпреки това Иван Костов отново иска да вземе властта. И пак от социалистите. Сега обаче с различни средства. 
От няколко месеца една от най-противоречивите ни политически личности подготвя своето голямо завръщане. Но тихата и спокойна партийна централа на ДСБ не носи усещането, че тук се кроят велики планове. 
Костов пристига на срещата ни с половин час закъснение. Причината отново е свързана с похода му към властта. Той току-що е призовал НДСВ да напусне управляващата коалиция. 
Високият мъж крачи уверено по коридора. Изглежда в отлична физическа форма. Но в него не виждам нищо от емоционалния лидер преди 11 години. Въпреки това очите му издават, че всеки момент може да извади каре аса на масата. Ако се вярва на социолозите обаче, на изборите през 2009 г. това едва ли ще се случи. 
Пред МАХ Иван Костов говори за парите, мафията, големите успехи и черните точки, политическите страсти, но най-вече за личния си живот. И то много повече, отколкото е казвал досега. 

Г-н Костов, мислите ли, че в политиката има място за старите кучета? 
Това, което се случва сега, показва, че старите кучета не са си свършили работата. България е черната овца в Европейския съюз, а тя не е пълноправна в стадото. Така че все още има нужда от тях. 
Да разбирам ли, че искате да вземете отново властта? 
Да, категорично съм убеден, че трябва да се върна в управлението. Основната причина е, че съм човекът, който създаде големите консенсуси в България. И това, което се разпада в момента, трябва да бъде възстановено. 
Какво ви липсва от годините, когато бяхте премиер? 
Нищо. 
Защо тогава искате да се върнете във властта? 
Заради чувството ми за дълг. Защото нещата отиват в много неправилна посока и се връщат назад. 
Вярвате ли, че в политиката човек може ли да се върне чист като девица? 
Не. Ние сме грешни по природа. Не съм съгласен със западния модел имиджът на политика да бъде нежен, чист и девствен. Аз не продавам такива шоуобрази. 
Не сте за шоубизнеса в политиката, така ли? 
Консервативен съм. Хората харесват подобно шоу, но когато са на избори, трябва да разграничават нещата. 
Някога разглеждали ли сте политиката като бизнес? 
Никога. 
Да, но много българи ви смятат за един от най-богатите хора в държавата. 
Държавна сигурност направи успешна кампания, с която внуши на хората, че абсолютно всички са използвали политиката за бизнес. Цялата тази кампания дойде от топжурналисти и медии, които в момента комисията по досиетата ги разкри като сътрудници на ДС. 
И все пак какво занесохте в къщата си в Драгалевци? 
За разлика от много други хора нищо не съм придобил в политиката. За мен лично никой не може да посочи и една карфица, взета от държавата. 
Вашето име на министър-председател ще остане в съзнанието на хората с няколко неща - сделката „Балкан”, делото в Либия, кръгът „Олимп”... За кое от тези събития си написахте голяма черна точка? 
Вие казахте тези неща като черни точки? Не смятам, че „Балкан” и случаят “Либия” са черни точки. За кръга „Олимп” истината е, че хора около мен, включително от ръководството на СДС, тръгнаха по пътя на смесване на политиката и бизнеса. Не знам дали е черна точка, но трябваше да избера дали България да стигне по-близо до вратата на ЕС и НАТО, и да сменя десет души от кабинета, за да издържи мнозинството. Не съм сигурен дали съм бил прав. Сигурно ще си отида с този въпрос и няма да намеря окончателен отговор. 
А кои са най-важните уроци, които научихте за последните седем години? 
Че може да се издържи всичко със смирение. Приемайки нещата такива, каквото са. Включително, ако това е с цената да ти нанесат удар. 
Сигурно вече знаете кое е най-силното ви оръжие? 
Много съм организиран. И много сложни планове мога да правя. Но голямата ми сила е способността да очертавам ключови цели, приоритетите, тяхната наредба. Да ги хвърлям в решаването на проблемите. И то в огромни мащаби. 
А научихте ли се да работите с хората? Казват, че това е една от слабите ви черти... 
Това не е вярно. 
Ще ви опровергая с един пример. Преди години, докато сте премиер, в София върви среща на върха на Европейската народна партия. Разхождате се с Шусел и Аснар по Моста на въздишките и докато те се ръкуват с хората, вие дори не ги забелязвате. Тогава един посланик в компанията казва, че тези политици, които не умеят да гледат в краката си, губят изборите. Малко по-късно това се случи и с вас. Още ли твърдите, че се разбирате добре с хората? 
Да, това е моя слабост. Аз умея често да се „изключвам” от средата, когато се концентрирам върху нещо. Това непрекъснато дразни и жена ми, защото, когато се опитва да ми каже нещо, аз и отговарям след две-три минути. Използвам почти всеки момент да се „вадя” от ситуацията. А това не е никак добре. В конкретния случай може би е станало точно така и не е трябвало да го правя. 
В кой момент от кариерата ви се чувствахте наистина оскърбен? 
Никога. 
Интересно, защото мълчахте две години... 
Други трябваше да говорят. Новият председател на СДС трябваше да защитава тази политика, ако тя не е била политиката на Иван Костов. Те всички обаче се разбягаха като зайци. Не съм оскърбен от това. Знаех, че ще го направят. Говорим за част от природата на хората и трагедията на лидерството. Лидерът винаги плаща сметката. Той е човекът, който с името си покрива цялото разочарование. Мълчах две години, защото трябваше да платя за него, очаквайки други да кажат: „Дайте да не стигаме дотам.” Вие ме питате сега защо се връщам? Ами защото съм платил тази сметка. 
Да се върнем към началото ви. Някои твърдят, че кариерата ви не е тръгнала от улицата, защото вие сте продукт на Луканов. В този смисъл той казва за вас: “Само Чърчил е мобилизирал толкова успешно за партийната кауза толкова дребни партийци. По същество Костов е един уникален хитрец.” Това ласкае ли ви, или ви обижда? 
Обижда ме. Влязъл съм в политиката не заради хитростта си, а заради своята смелост. Тези думи са казани от озлобен човек. Г-н Луканов беше лош продукт на номенклатурата. На него не му стигна смелостта още в средата на 90-те да започне промените. Той просто се уплаши. Много грамотен и интелигентен, но страхлив като администратор. 
Някога били ли сте заплашван, г-н Костов? 
Да. Много пъти, но не ми се говори. 
И все пак кой слага бомба в двора на един бивш министър-председател? 
Знам точно кои са го направили и как е станало, защото тези хора са си признали на други. Нали знаете, в България, като кажеш пред две сепарета нещо, то се научава веднага. 
А директни заплахи за живота ви имало ли е? 
Кървави писма от БСП, които все още пазим вкъщи. В тях имаше ужасни заплахи. Но един случай няма да забравя никога. Преди години лекарите се бориха за живота на една от дъщеритер ми, когато получих обаждане вкъщи, че няма да излезе жива от болницата. Телефонът буквално почервеняваше от издевателства. 
Сигурно имате лично оръжие? 
Да, но не го нося от години. Една нощ крадци влязоха в спалнята на голямата ми дъщеря. Скочихме, тръгнахме да ги гоним. Жена ми извади пистолета. Единият прескочи оградата, а другият тъкмо се беше покачил на нея. Тогава тя каза: „Стреляй.” Аз не можах да го направя. Стрелях във въздуха и разбрах, че няма смисъл повече да нося пистолет. 
Отмъстителен ли сте? 
Не. 
А егоцентричен? 
Може би в някаква степен. 
А когато Симеон II навремето ви подари ръкавелите на дядо си, бяхте ли очарован? 
Никога не съм ги слагал. Но ги приех като приятелски жест. За да ги нося обаче, е нужно много повече. Симеон Сакскобургготски трябва да ме убеди, че ролята му в българската политика при всичките “за” и “против” все пак е положителна. 
Но се говори, че когато царят е дошъл в България, той всъщност е искал да стане президент, а вие не сте се съгласил... Защо? 
Никой не ме е питал. А там имаше и много силен противник на тази идея - действащият президент Петър Стоянов. Така че този въпрос го задайте на него. 
А вие лично съжалявате ли, че подкрепихте Петър Стоянов за втория мандат? 
Не аз, а коалицията ОДС, която беше в управлението, реши да излъчи Петър Стоянов. Не съм свободен артист със собствен импресарио, който сам взима решения. Изпълнявах политически курс. 
Вътрешно обаче сте знаел много добре, че той ще загуби изборите. 
Какво вътрешно съм знаел, тогава си остана за мен... 
Но го знаехте, г-н Костов, нали? 
Така е, знаел съм го. И съм го казвал на Петър Стоянов в разговор на четири очи. 
Как мислите, владеенето на чужди езици важно ли е за политическата кариера? 
Да. Човек трябва да разбира и политическия, и специалния език, с който си служат институциите. 
А вие колко езика владеете? 
Английски. Ако отида в Америка със съпругата си, ще се оправя съвсем самичък, както се случва, когато пътувам в чужбина. Но аз много добре разбирам специалния език, с който си служат Европейската комисия, МВФ и Световната банка. В този смисъл не мога да кажа като г-жа Плугчиева: „Аз не разбирам какво иска от нас Европейската комисия.” Тя може да знае английски говоримо много по-добре от мен, но не разбира кода. 
Да сменим за момент темата - красивите жени притесняват ли ви? 
Не. 
Как гледате на тях в политиката? 
Не гледам като на красиви жени. В политиката се отнасям професионално. 
Те могат ли да ви разсеят, когато трябва да вземете някакво решение? 
Виждам хубавите лица на жените около себе си и им се радвам. Но да определям политическото си отношение, да се оставям да ме отвлече тази мисъл - никога. 
А как мислите, какво е влиянието ви над жените? 
Когато съм усещал харизмата като движеща сила в определени моменти на политическата си кариера, съм разбирал, че на жените това им влияе по-силно. Те са по-емоционални. И в такива случаи се себераздават. При мъжете това е повече въпрос на сметка. Жените са по-всеотдайни в работата. Те са умни. Страхотни са. 
А помните ли първата си голяма любов? 
Да. 
На колко години бяхте, когато се влюбихте за първи път? 
Истинската и голямата ми любов безспорно е жена ми. Бях на 17. Сега си давам сметка колко млад съм бил. Но любовта си остава най-хубавото нещо. В това отношение съм съгласен с чалга певиците, защото при тях тя, така да се каже, е изведена в култ. 
Каква жена може да ви заплени? 
Е, тогава, когато съм бил силно отворен за такива чувства, ме е запленила Елена. С онези класически качества, които се ценяха през 60-те. Да бъде и красива, и умна, да се държи добре, да е фина, но едновременно с това и силна. В това общо чувство трябва да се инвестира много. 
Как гледате на изневярата? 
Аз съм консервативен, но се опитвам като модерен човек някак си да адаптирам собственото си виждане за брака. Трябва да се признае, че човек има един живот и ако в него е нещастен, трябва да търси щастието. Единственото, което не приемам, е да се поддържа бракът с измама. 
Какво научихте за жените за своите години? 
Че една жена се превръща в светица, когато премине добре житейския си път - да бъде прекрасна майка, дори това да е само в очите на собственото й дете... 
Ако трябва да подарите една незабравима вечер на жена, опишете ми каква ще е тя? 
Сега си давам сметка колко съм задръстен от политиката. Защото, за да има незабравима вечер с жена, човек трябва да й се отдаде докрай. Аз нося зад гърба си цели обози от изпочупени оръжия, щитове, лекарства за рани и от политически битки. В тези години не знам дали мога да оставя всичко това пред вратата, за да направя незабравима вечерта на една жена. Май не мога. 
Добре тогава, колко е голяма ролята на вашата съпруга за политическа ви кариера? Ясно е, че романтична вечер няма да има. 
Тя е като спартанска жена. Знае, че ще вляза с щита и меча. Но аз се старая да направя така, че да запомни определени моменти. За мен Елена е голямата любов и голям приятел, доктор, медицинска сестра и дори свещеник. Защото в моментите, в които съм оставал без сили, е намирала начин да ми вдъхне отново живот. 
А как прекарвате заедно вечерите си? 
Четем... 
Кои са вашите книги? 
Аз чета много неща. Джоузеф Хелър и романа „Параграф 22” са ми любими. В момента чета „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър и “Глобалният капитализъм”. Препрочитам „Вълшебната планина”, „Д-р Живаго” и „Речни заливи” - рицарският роман на Ши Най - Ан, който съм чел преди 40 години. 
Любопитно ми е, кое е най-голямото ви интелектуално постижение? 
Една съвсем кратка декларация за това какво е българският национален интерес. Това е най-доброто нещо, което съм успял да направя като политик. Много кратко, безупречно и добре подредено. Гордея се от още един документ - докторантската ми дисертация. Аз съм икономист по професия, но мога и да програмирам машини, за да смятат. 
Човек като вас каква музика слуша? 
Слушам класика. В колата слушам рок. 
А знаете ли кой е Боно? 
Да знам. 
Кой? 
Вокалистът на U2. Рокът е бунтарска музика. Аз съм дълбоко убеден, че от комунизма ни освободиха не толкова Рейгън и Тачър, колкото подемът от 60-те години, който дойде с Beatles и Елвис. По купоните слушахме до побъркване едно и също нещо, докато не го научим всички. Тогава колкото и да си бил сляп, разбираш наистина, че центърът на света не е комунизма. 
Строг баща ли сте? 
Не, но ако питате дъщерите ми, ще кажат, че е обратното. Те много рано са получили свободата и възможността сами да вземат решения и да ги отстояват, както и да носят последици от тях. 
Каква е връзката ви с тях сега? 
С малката ми дъщеря много си приличаме. Тя преминава през едни приливи и отливи. Нали знаете, че два остри камъка трудно мелят. Голямата ми дъщеря обаче страшно ми липсва. Тя прилича на майка си. 
А вие в какво семейство израснахте? 
Класическо, на средно заможни земеделци. Още си спомням многото животни на дядо ми - волове, коне, десетки овце, свине, хамбари. Помня нашите как ходеха на нивата и на лозето. Около мен непрекъснато имаше хора, които ми се радваха и много ме обичаха. Сега това ми липсва. 
Кога за последно сте се бил? 
В казармата май беше. Често ходех в карцера, моят старшина се е опитвал от един разхайтен софиянец да направи боец. И мисля, че добре се е справил. 
Да се върнем на политика - вашето семейство искало ли е да се откажете някога? 
Непрекъснато. 
А вие съжалявали ли сте, че сте избрали да сте политик? 
Този избор е плод на волева преценка на семейството ми и мен. Случи се в началото на 70-те, когато се явих на много тежки изпити и отидох в едно авиационно училище в украинския град Кременчук. Месец-два се обучавах за пилот. Но ме приеха в икономическия институт и се върнах в България. Беше дълго и драматично пътуване. Наложи се да разпродам всичките си дрехи. Благодарение на този избор сега не съм пенсионер от авиацията. 
Коя най-голямата грешка на политиците? 
Изкористяването. Когато се отклониш от общото благо и не работиш за него. Това е в състояние да разочарова хората. 
В този смисъл как понасяте професионалните критики? 
Мисля, че добре. Не може без тях. Фалшът винаги се усеща. 
С личните така ли е? 
Семейните диалози са много по-сложни. Не можеш да влезеш и да кажеш: „Сега тук обсъждаме следния обективен казус.” 
Кои слухове и митове за вас са най-неверни? 
Че съм се обогатил и притежавам половин България. 
А това, че сте шефът на мафията? 
Това е много несериозно. Обвинението дойде от Георги Първанов-Гоце, доносник на ДС. 
И все пак вие ли сте Кръстника на българската мафия? 
Очевидно не съм. Иначе щях да бъда описан от някой от наблюдаващите външни журналисти. Не трябва да се вярва на тези неща, защото са дошли от устата на бившата ДС. И главният прокурор, и президентът знаят много добре кой е шефът на мафия. Сега в България няма един шеф, но има разпаднали се групировки. Преди време един претендираше да бъде мафията. После го застреляха. Той искаше да си отреже опашката, за да влезе без нея в обществото. Сега у нас има няколко много сериозни мафиотски отряди с целия арсенал. 
Знаете ли имена, които са работили от ваше име, а вие дори не сте подозирали? 
Това се случва на всеки човек, мошеници около политиците има много... 
Наскоро бях в един малък град, където хората много настояваха, че там имате винарна, на морето голяма част от хотелите са също ваши - как си обяснявате това? 
Защото има хора, които нямат куража да застанат с лицата си и да кажат - това го направихме ние. Ето в медиите водещите журналисти са бивши доносници на ДС и заради това вербовчиците също са най-често на екрана. Пример е Цвятко Цветков, който редовно говори на българите кое е вярно и кое не. 
А тогава как си обяснявате израза „Няма дим без огън”? 
Като начало на неоснователно или основателно съмнение... 
Колко сте богат г-н Костов? 
В смисъл? 
Както искате го разбирайте... 
Колкото сочи декларацията ми пред Сметната палата. Там съм изброил всичко, което притежава семейството ми - парите, величината им, къде се намират, в името на какви имоти, които са ми наследствени. 
Как разбирате лукса? 
Плаша се, като видя, че един пуловер е 200 лева. Луксът е измислен за хора с много пари. За мен е недостижим. 
Искате да кажете, че политиците не бива да имат много пари? 
Не, но трябва да са хора, които не могат да бъдат излъгани да направят едно или друго нещо за пари. Аз казвам не ми липсва. Това, което имам, ми е достатъчно. Мисля, че политиците трябва да са от тоя тип, защото не е добре да си купиш яхта след мандата. 
Тогава за какво харчите парите си? 
Ние сме вегетарианци с жена ми. Въздържатели сме, много малко употребяваме алкохол. Така че как да похарча тези две-три хиляди лева, които вземам. Докато бяха високи нивата на борсата, инвестирах, но я напуснах, като видях, че ще се случат лоши работи. Все пак обичам да доставям удоволствие на близките си и да им правя подаръци. 
На колко бихте оценили един обяд с вас, ако трябва да събирате пари за благотворителност? 
Една стипендия, каквато дава фондация „Бъдеще за България” за сирак от 1500 лева. 
Кои са вещите, на които държите най-много? 
Компютърът и GSM-ът. 
Кой беше най-големият ви успех в живота? 
Поканата за европейското членство... 
А най-големият провал? 
Слава Богу, не съм имал много голям провал... 
Какво е за вас тогава провалът? 
Когато имаш очаквания. 
Тогава да говорим за големите неуспехи... 
Създаването на СДС като партия. Това е големият ми провал. Не съм предполагал, че ще се случи. Той сигурно някак си ще ми се записва и на моята сметка... Да, това е моят провал. 
Говорихме за враговете. Да видим сега кой е най-добрият ви приятел? 
Загубих го преди една година. Той беше съпруг на сестрата на Елена. Запознахме се, когато бяха на 24. Строихме къщи и си отгледахме децата, помагахме си в тежки моменти... Другият голям мой приятел - и това е единственото изключение в политиката - беше Илко Ешкенази. Много го обичах. Беше много умен, много точен, обаятелен като човек. И сега имам приятели, но те не са изиграли чак такава голяма роля в живота ми. 
Кои са вашите кумири в политиката? 
Хелмут Кол, Рейгън и Маргарет Тачър. 
Защо? 
Защото те станаха идоли не само на десницата, а на целия свят. 
Вие морален човек ли сте? 
Да, такъв съм. Не споделям новия морал. 
Дали би казал същото за вас и Георги Първанов? 
Сигурно не. Той изповядва социалистически морал, а аз не разбирам какво е това. 
Главозамайвала ли ви е слава? 
Не мисля. Такава ми е природата 
А какъв искате да е вашият епитаф? 
Иван Костов - реформатор...