Най-вероятният сценарий за развитие на украинската криза е нова студена война. В такава ситуация България може да се окаже в санитарен кордон около Русия, в зоната на руски интереси, със заплашен суверенитет, може да се превърне в обект на електронна информационна война, да остане слабо развита в периферията на Евросъюза и да загуби заради намаляването на външната търговия. 

Така бившият лидер на ДСБ и бивш премиер Иван Костов, който сега ръководи Лаборатория за управление на риска към Нов български университет, обобщи във вторник в лекция за украинската криза рисковете за страната. 

Следва пълният текст на лекцията.

"Украинската криза и рисковете за България" е тема, която се разглежда от много анализатори в последните дни. По нея се изказват много авторитетни хора и тя заслужено привлича вниманието ни като българи. Тази публична лекция е посветена както на кризата, с едно малко представяне на самата Украйна и обстоятелствата около нея, така и на рисковете за нашата страна, което е основната тема на нашата лаборатория.

Процесът на демократизация и изграждане на модерни държави с пазарна икономика в Централна и Източна Европа се сблъска в Украйна с опитите на Кремъл да запази модела на командна демокрация и да възстанови влиянието си в демографските зони на руски интерес чрез проекта "Евразия". Стратегията за постигане на траен мир и просперитет в Европа чрез обща система за сигурност и икономическа интеграция се сблъска със стратегия от времето на Великите сили от 19 и 20 век за доминиране на Москва над страните от бившия Съветски съюз и социалистическия лагер. Сценариите сочат нов европейски конфликт, който предвид обстоятелството, че Русия е ядрена сила, ще бъде решен вероятно от нова студена война или чрез компромиси. Военен конфликт на територията на Украйна е крайно опасен за всички предвид наличието на 15 ядрени реактора в 4 атомни електроцентрали и затова вероятността му считаме за ниска.

България е нарочена за участие в евразийския проект от неговите автори и попада в зоната на московските интереси. Нестабилни сме политически и икономически, с нарастващо руско малцинство сме, в значителна близост до конфликта. Разстоянието от Кардам до южната част на Одеската област е около 200 км, минава се за два часа.

Сценариите за излизане от украинската криза очертават различни рискове за България. Едно кратко представяне на Украйна ще ви позволи да видите, че освен една голяма страна по територия – 46-а в света, с 603 хиляди квадратни километра – една от най-големите в Европа, с население 45-46 милиона души, с гъстота като в България, страната е своеобразен център на Източна Европа, защото граничи с две морета и със 7 страни – Румъния, Молдова, Унгария, Словакия, Полша, Беларус и Русия. Притежава 5% от запасите на световни полезни изкопаеми, което е изключителна надареност, и е житница на Европа. Произвежда в добри години над 35 млн. тона пшеница и е основен износител на пазара.

Отскоро, както знаете, за и.д. президент е избран от парламента Олександър Турчинов и за премиер – Арсений Яценюк. Една украинска гривна е 8 евро цента средно.

Историческите катастрофи, които е преживяла Украйна, са просто нещо нечувано. 1932 – 1933 г. страната губи 900 хиляди души от така наречения Голодомор. Половината са деца до 17 години. Чернобил – в 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 г. - най-тежката ядрена авария в света. Изселени са 200 хиляди души и от този момент Украйна влиза в криза.

Всъщност кризата се изразява ясно през 1991 – 2000 година. Това са 9, заедно с годините до Чернобил – 14 години непрекъсната икономическа криза. Брутният вътрешен продукт на страната през 1999 г. е 49 млрд. долара, с 60% по-нисък от този през 1991 г., такава катастрофа никой не познава. Добивът на пшеница от 30 млн. тона през 1990 г. пада с повече от 15 млн. тона.

Това са само леки краски, за да разберете какво е преживяла тази страна, която започва да се възстановява 2000 г.

Преди да влезе в кризата, страната има население от около 53 млн. души. В момента са 45 млн. Тъй като много се спекулира с етническия състав на Украйна и т. нар. източни области, тук показвам процента на украинския етнос по региони, за да стане ясно, че украинците доминират собствената си родина като етнос, но има една специфична особеност – в тази зона на висока индустриална развитост украинците са рускоговорящи, защото са влезли в големите градове, където се е преподавало и се е общувало по съветско време преди всичко на руски език, и те постепенно са станали рускоговорящи. Но те са украинци, преобладават и сега в най-източните области. Единственото място, където не преобладават, е Кримската автономна република.

Това е брутният вътрешен продукт в Украйна през 2011 г. - 6394 долара на човек от населението, бил е 8 000 през 1990 г. Още не са достигнали нивото от преди разпадането на Съветския съюз. А кризата през 1998 г. е намалила брутния вътрешен продукт наполовина.

Ето ги индустриалните зони на Украйна. Тук е концентрирана най-високата руска, всъщност съветска военна технология, най-качествената индустрия за производство на оръжие, най-добрите технологии, особено на този бряг на Днепър са всъщност най-големите военни арсенали, които обаче в момента не са в добро състояние.

Ето отблизо Кримската автономна република, местоположението и състава ѝ. В Севастопол, фактически свободен град, е руският черноморски флот, който е хегемон в Черно море на практика. Симферопол е столицата, тук е показан етническият състав на Крим, за да се ориентирате може би за причините точно в Крим да се влезе с руски военни сили, т.е. да бъде обект на руска военна инвазия. Както ви е известно, Крим е предаден към Украйна през 1954 г., твърдят, от Хрушчов. Живеят близо 2 млн. души, били са 2.1 млн. Сега намаляват. Изобщо Украйна намалява с около 600 хиляди души годишно. За миналата година има около 630 – 640 хил. души отрицателен прираст.

Правят впечатление кримските татари – 12%. Всъщност това е местното население, знаете, изселено от Сталин, пръснато заедно с българи преселници в Крим около войните, интернирано и разселено в Сибир и Казахстан. Украинската власт направи необходимото, за да върне част от тези хора, и те са всъщност наследници на населението на това място.

Основната причина Крим да е толкова важен за Русия е Севастопол като база на руския военноморски черноморски флот. Вероятно има и други причини, но за нас те не са важни. Една колежка наскоро каза, че големият конфликт бил за Черно море. За да разберете за какво се отнася той, това са граничните зони на териториалните води на страните. Черно море няма свободни морски пространства. То е разделено заради малката си широчина. Разпределението отпреди кризата показва много интересна картина. Руската териториална част е в североизточното направление на морето, сравнително много малка, ако се съпостави с турската. Второто обстоятелство е, че България, Румъния и Украйна на територията на Черно море имат обща граница.

Защо "Южен поток" не преминава през Украйна, бихте се запитали, нали? Защото украинското правителство не даде разрешение да минава през неговите икономически води, тъй като "Южен поток" е насочен срещу украинския интерес. Затова вижте откъде компанията планира да прекара тръбата – през турски териториални води. Запитайте се защо Турция е дала разрешение да се премине през нейните териториални води. Аз не мога да ви отговоря с документи. Някои казват, че сега ще стане възможно да се съкрати трасето, след като те си вземат Крим. Не е точно така. Обърнете внимание на Абхазия, която заедно с източния бряг на Днестър в Молдова, заедно с Южна Осетия и заедно с Нагорни Карабах бяха страните, в които влязоха руски въоръжени сили по времето на конфликтите. Както Южна Осетия, така и Абхазия станаха независими, признати от Русия, Венецуела и още една страна.

Териториалните води на Грузия и Абхазия обаче не са се променили, защото морето е разделено на базата на сериозни и силно гарантирани международни договори. Не може да се прекроява морето в зависимост от това какво иска някой да стане. Затова дори с най-лошия сценарий за Украйна – Крим да бъде анексиран към Русия, това няма да повлияе на черноморските води на Украйна. Това е само детайл.

Всъщност басейнът на Черно море, заедно с Грузия, Украйна, Молдова, в басейна си има страни, които искат да изграждат демокрация, модерна държава с пазарна икономика и да отстояват своя суверенитет и териториална цялост, т.е. да бъдат независими.

Едновременно с това отсреща другият интерес е описан така. Ето го основният проект – евразийският проект, който е възможен, само ако Украйна е вътре. В противен случай няма евразийски проект. Анексиране на Кримската автономна република, спиране по принцип присъединяването на републики от бившия Съветски съюз към Европейския съюз и запазване най-вече на онова, което най-меко съм нарекъл командна демокрация, за да не ме упреквате, че изразявам отношение. Но във всички случаи пробивът в няколко страни в басейна на Черно море съществено отслабва точно този вид държавно устройство.

Това е конфликтът, който обещава за България три сценария. Всъщност те са сценарии въобще в този регион какво би могло да се случи. Сценариите са:

- нова студена война – с най-висока степен на вероятност, над 50% според нашата лаборатория;

- възстановяване на суверенитета на Украйна, бързо, с постигане на компромиси и с преговори – считаме, че вероятността е по-малко от половината, и считаме, че е ниска вероятността за

- конвенционален военен конфликт.

Ще разгледаме един по един сценариите, за да видим какви рискове произтичат за нашата страна.

Сценарий "нова студена война" с рисковете за България.

Той настъпва при настъпването на кое да е от следните четири условия в момента. Т.е., всяко едно от тях е необходимо и достатъчно регионът да влезе в студена война – и при разцепление от вътрешни конфликти, и при разпокъсване от външни сили, и при икономическа криза, и при фалит на страната – дефолт, Украйна ще бъде считана за провалена държава.

Какво означава това за България? Успешно разпокъсване, изобщо влизане в студена война означава, че България може да се окаже в санитарен кордон около Русия, в зоната на руски интереси, със заплашен суверенитет. Доктрината за ограничения суверенитет някой наскоро каза, че била разпростирана от Москва върху страните от бившия съветски съюз. Това не е точно, защото доктрината беше разпростряна върху всички социалистически страни и тя обясни нахлуването в Унгария и Чехословакия за спиране на процесите на демократизация там. Т.е., доктрината е прилагана по отношение на страните в така наречената руска зона на влияние. През 1999 година в Петерсберг в германската правителствена резиденция, когато се опитваха НАТО и ЕС да намерят мирно решение с Милошевич за Косово, Русия настоя и бе направен опит да се впише, че нейни исторически интереси са тези на Балканите и всъщност и върху България. Ако някой се съмнява в това, което говоря, соча основанието за тази претенция. И тя не е само в този един документ.

Обект на електронна информационна война. Ние сме обект на електронна информационна война. Ще дам пример, включително и с нашата лаборатория, как сме били подведени от информационна агресия. Ще дам пример първо как българските медии отразиха становището на Европейския съвет по отношение на Украйна – по начин, по който Русия прочете това становище. Нито една българска медия не си направи труда да прочете какво казват министър-председателите на Европейския съюз! Включително и българския министър-председател. Нито един не анализира истински, което за мен беше шокиращо.

Потърсихме оригиналния документ. Той няма нищо общо със съдържанието, което предадоха българските медии. Жертва на тази информационна агресия стана и канал "Медиапул", който не може да бъде заподозрян, че е съпричастен към руската кауза. Но на тази информационна агресия стана жертва и нашата лаборатория. В междинния си доклад сме написали, че от Украйна са се изселили 675 хиляди руснаци, напуснали страната предвид това, че властта е взета от терористи. Сега излиза статия, всъщност руската телевизия е показала граничен пункт между Украйна и Полша, показана е и снимка на граничен пункт с Русия. 82 души са получили гражданство от Русия. Не 675 хиляди. Което за нас е обеца на ушите.

Друга подобна информация, изобличена в тази статия, е за убитите в Синферопол руснаци, на които се позова руски депутат. Накрая се оказа, че никакви убити няма. Излезе, че някой нещо се е заблудил.

Просто казвам – на война, като на война. Но България може да бъде обект на такава война, която силно да изкриви представите на българското общество за това какво се случва на 200 км. от неговите граници, което вече е опасно за самата България.

След това – далечна, обречена на слабо развитие периферия на Европейския съюз. Понеже сме преживяли два пъти ембарго в Югославия, знаме какво означава това. Това означава до страната да не достигат търговски товари, да бъде затруднен страшно експортът и импортът, да бъде спряно икономическото развитие и всичко най-лошо, което можете да си помислите. Двете ембарга в Югославия създадоха българската мафия, това вече е доказано и изследвано. Това е много сериозен риск за България.

Нарушени енергийни доставки – всички твърдят, че има такъв риск. Първоначално българските медии не знаеха какво да казват, защото от Русия постъпваха различни сигнали. Но нарушаването на нашите енергийни доставки може да стане по много причини, което е слабо известно – не само физическо разрушаване на газопроводите, не само отнемане на управлението на транспортирането на газ по газопроводите на територията на Украйна, не само поради съпротива и конфликти, но и поради неразплащане, поради поява на финансови проблеми и всичко, което може да създаде ситуация на нова студена война.

Най-голямата опасност за икономическото развитие на България е бързо и безспорно намаляване на стокообмена, оттам - намаляване на бюджетните постъпления и намаляване на брутния вътрешен продукт на страната. Анализите ни показват, че опитите това да бъде заобиколено с друг внос от други страни и прочие на първо време ще го оскъпи, а след това ще направи по-малка конкурентоспособността на страната. В момента девалвират руската рубла и гривната, което заплашва експорта на България, тъй като той ще се окаже скъп. В момента 50 рубли са едно евро. Това означава, че всеки внос на страна от ЕС, особено от страна като България, където валутата е свързана с еврото, автоматично поскъпва за хората там, което неминуемо ще удари износа. Икономическа криза е реална заплаха за България в тази ситуация, особено предвид факта, че в последните години регистрираме много анемичен растеж – около нулата, дали е 0.9, 0.6, се спори.

И накрая – бежанци. Няма нужда да го разказвам, въпреки че някои го обявиха за много хипотетично. Но в случай на конфликт тези хора действително нямат избор. Видяхте колко е изпатила Украйна. Тези хора са просто страдалците на Европа.

Сценарий "възстановен суверенитет" и рисковете за България. Изключителни неща трябва да постигне украинското правителство и подкрепящите го сили, за да постигне точно това развитие. Трябва да овладее вътрешните конфликти и да проведе успешни избори на 25-и, да устои на центробежни сили, а такива се подклаждат и развиват, да отрази външни сили, да уреди спорните въпроси чрез преговори, при положение, че руската страна не припознава украинското правителство и да седне да преговаря с него, защото, казват руснаците, "ние не сме страна в този конфликт"; да демократизира страната си и да съблюдава строго човешките права, нещо, което не е лесно в условия на конфликт, особено когато са замесени различни етноси; да осъществи реформи и да излезе от икономическата криза и да овладее огромните дългове, които висят над страната, вероятно с помощта на международните финансови институции.

Ако това бъде изпълнено, рисковете за България остават на равнището отпреди кризата в Украйна, като е възможно обаче да нараснат рисковете за стокообмена с Руската федерация поради редица причини.

Най-слабо вероятният сценарий – военен конфликт.Военни конфликти избухват от нищото. Могат да избухнат спонтанно. когато атмосферата е изключително напрегната, пролее ли се кръв, вече връщането назад е много трудно. Но считаме, че е по-малко вероятно.

Ето ги условията – провал на дипломацията, гражданска война. По много причини може да възникне, дори е тягостно да се гледа това.

Най-лошото за България е, че в тези случаи се появяват нови рискове – радиационна опасност и въвличане във военни действия. Някои се присмяха на вътрешния министър, когато за първи път каза, че има радиационна опасност. Беше прибързано присмиване, защото вероятно той е имал предвид точно този сценарий.

При тази обстановка ето позициите, които в момента заема страната. Считаме, че позициите на правителството са добри. На мнозина може тези позиции да не се харесват, защото не са достатъчно радикални, и трябва да знаете, че причината е, че нашата зависимост е най-голяма. Никой отговорен държавник не може да си позволи при положение, че зависи за 90% или 85% от вноса на природния газ и от целия петрол, да играе ролята на ястреб в тази ситуация. Затова ето ги стабилните позиции на страната. Първо, страната успя да консолидира една позиция – президент и правителство, подкрепена от политическите сили, поне от трите основни – БСП, ДПС и ГЕРБ, и гласи:

- Защита на суверенитета на Украйна, включително Кримската автономна република;

- Признаване на правителството като законно избрано от парламента като пълноправен субект за водене на преговори, като автентична институция, управляваща страната;

- Гарантиране на правата на всички граждани в Украйна и на свободния им избор за бъдещата ориентация на страната ни.

Ето това е по-трудната и сложна програма за страната ни във външнополитически план. Предвид всички тези рискове, най-стратегически важни биха били следните действия:

- Бърза и дълбока интеграция в Европейския съвет, влизане в Шенгенското гранично пространство и влизане в еврозоната. Колкото се може по-бързо, тъй като ако има студена война, тя ще трае години наред. В тези години България трябва да има стратегическа визия за неутрализиране на стратегически рискове. Това е едно от най-важните неща, които трябва да се предприемат.

- Второ, искане към НАТО да разработи заедно с българското Министерство на отбраната и нашия щаб планове за отбрана на страната. Защото ще направя един паралел между нашето поведение по време на Косовския конфликт, когато Русия поиска да прелети големи самолети над България и да кацнат на летището в Прищина. Ние бяхме готови за този момент и отказахме категорично, което попречи Русия да заеме своята така наречена оперативна зона в Прищина, в Косово. Ако там бяха кацнали войниците, които сега са в Симферопол, 2-3-4, след това 5-6 хиляди души, представете си накъде щеше да тръгне съдбата на Западните Балкани.

Украинското правителство не беше готово да затвори въздушното си пространство и през него влязоха в окупираното летище. Виждате, не е имало никакви планове за защита. Никакви! Нулеви.

За съжаление, ние не искаме да изпадаме в подобна ситуация - един кораб да спре срещу Поморие и да каже "Тук има много руснаци". Шегувам се горчиво, защото тези неща са се случвали много пъти.

Трябва да има ясни планове за отбрана и те трябва да бъдат известни. Трябва да се разпростре чадърът на сигурността над България така, както се разпростира в момента над прибалтийските страни.

- Ето едно предложение, което се надявам да стигне до министър-председателя и правителството на страната. Има черноморска икономическа зона във всички страни от басейна на Черно море. Най-уместно е да се свикат министър-председателите, да бъдат поканени например във Варна, и да се заеме единна позиция по отношение на решаването на конфликтите. Щом сме в зона на конфликт, трябва тези правителствени ръководители поне да се опитат да заемат позиции и да се види кой къде ще застане. Ние навремето сме използвали няколко пъти този механизъм за решаване на проблемите на Западните Балкани. Затова мислим, че сега би било смислено да стане.

- Накрая "Южен поток" - наказателната акция срещу Украйна. Тя така или иначе ще бъде спряна. Влезе ли се в най-вероятния сценарий, няма как да се реализира той. За да се върне стойността на Украйна, на масата на преговорите, а не да бъде пренебрегнат нейният интерес. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/03/11/2259455_ukrainskata_kriza_i_riskovete_za_bulgariia/