http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1215090
Костов: Дянков не беше силен министър на финансите

9 февруари 2014 00:05 | Кирил Вълчев |20КоментирайПрепоръчай (0)

  © снимка: БГНЕС, архив  

Новината от уикенда - половин милиард почти, 470 млн. лв. по-малко приходи отчита Министерството на финансите от данъци спрямо очакваното. На този фон няколко дни по-рано Националната агенция за приходите казва, че е събрала 125 млн. лв. над планираното през 2013. Кое е вярното, г-н Костов?

Ами, и двете са верни едновременно. Много е странно, но НАП, изглежда, има някакъв друг план за приходи, който, като преизпълни, получава бонуси. И тъй като, изглежда, тази план не кореспондира с бюджета, те могат да получат бонуси. Големият въпрос, който трябва зададат журналистите сега на министъра на финансите, е ще получат ли НАП и "Митници" бонуси? Защото, ако те получат при това изпълнение, това ще бъде абсолютно необосновано.

Вие сте бил и финансов министър. Как е възможно според едните да са събрани повече, а според другите всъщност да са по-малко? И разликата накрая се получава 600 млн.

Вижте, ако погледнем по най-благосклонния начин на Министерството на финансите, то е длъжно да пуска положителни новини, за да подобрява климата. И между другото му се удава, защото и бизнес климатът, и доверието на потребителите нарастват. Пречупиха тенденцията си на много силен спад и нарастват, което е добре. Тоест министерството не е източникът на лошите новини. Не бива да бъде, защото така на практика елиминира зачатъците на стопанска предприемчивост и инвестиции. От друга страна, те прекаляват често. Например сега аз съм абсолютно сигурен, че е начислена основа, което е важното, защото в Европа санкцията за свръхдефицит е, като се изчислява дефицитът на начислена, а не на касова основа, както е в България. На касова основа дефицитът може да бъде удържан и това показва воля на правителството.

Какво е касова и начислена?

Касова е всичко, което е минало през касата, най-грубо казано - което е минало, практически е разплатено и е получено в касата на Министерството на финансите като събирач на данъци. А начислена са всички подписани договори и поети ангажименти. И може да не са разплатени от Министерството на финансите, но на начислена основа те се считат за осъществен разход.

Това е вечният спор, който се води при смяна на правителства, които започват да казват: те ни оставиха много подписани договори.

Да, да. Точно там се крият подписаните договори.

А другите казват: как, ние им оставихме толкова милиарди. . .

Да, това е резервът. Това е много любима игра на политиците.

И ние пред Брюксел играем с това колко милиарда имаме.

Не можем да играем там. Там не може да играем нищо, защото те го начисляват, те смятат дефицита, начислен на основа. И в този смисъл аз искам да кажа, че съвпаднаха, всички данни дотук, с прогнозата на лабораторията, почти едно към едно. Нашата прогноза е за неизпълнение на данъчните приходи с между 400 000 и 500 000 лв., за това, че ще бъде удържан дефицитът на касова основа на цената на силно намаляване на разходите. Но едновременно с това прогнозирахме, че ще се надвиши дефицитът на начислена основа и той ще бъде над два процента.

Но, напротив, правителството твърди, че изплаща много по-добре, отколкото предходното. Например връщането на ДДС, задълженията по различни договори.

Изплати, може би даде прекалено голям приоритет на тези разходи, защото това са все пак разходи, бюджетни. Това е вярно. Между другото, това му позволи и все пак да не отиде към още по-голямо неизпълнение на общите приходи. Да знаете. Това, че правителството разплати част от висящите си задължения, че даде пари на касата да разплати или касата разплати болничните дългове и т.н., това позволи и фирмите да се разплатят с бюджета и не е чак толкова голямо, колкото можеше да се получи при една много консервативна политика неизпълнението. Но във всички случаи дефицитът ще надвиши 2 процента и това е тревожно. Най-тревожното е, че на тези почти половин милиард по-малко приходи отговаря едно значително номинално неизпълнение на прогнозирания брутен вътрешен продукт. Това е пропастта, която се отваря и прави много трудна задачата на правителството да събере приходите през настоящата година.

Това означава и българската икономика не работи добре. Това ли означава?

Това означава, че икономиката не работи добре, но това означава и че всички обещания, че ще се направят радикални промени в събирането на данъците, че ще бъде хваната най-после за гърлото контрабандата, не се изпълняват.

Да, но от правителството обясняват например по-малкото акцизи с по-малкото потребление, което се връзва пък с нарасналите депозити.

Вярно е, вярно е. Потреблението е по-ниско, увеличаването на износа практически намалява постъпленията, защото се връща данък добавена стойност и акцизи, и в този смисъл - промяна на модела на растеж, на забавено вътрешно потребление, защото в предишните години двигател на растежа и на приходите беше вносът, захранващ голямото потребление.

Добре, а ако трябва просто все пак да кажете икономиката на България, финансите на България към по-добро ли отидоха през тези месеци на управление на правителството на Орешарски или към по-зле?

При тази много трудна ситуация, без да се изпълнят, най-добре звучащите и най-важните обещания на правителството, няколко показателя показват, че в тази много трудна ситуация е запазена управляемостта на бюджета. Все пак те могат да кажат, че успяват да управляват бюджетния дефицит, въпреки че ще го надвишат според нас. Значи, остава последната част от прогнозата, която очакваме ние да се потвърди до 30 март.

Това е положителна оценка, която вие давате.

Ами, вижте, предишното правителство не излезе на пазара на държавните ценни книжа, за да финансира своите разходи. То практически елиминира цялата възможна за изхарчване част от държавния фискален резерв.

Били изхарчени. . .

Елиминира ги, по-скоро ги елиминира, изхарчи не точно, защото те са отишли за други цели, примерно, примерно покриване на стари задължения.

Да, но десницата в момента казва, че това е грешно, че се взимат заеми, че ще ги връщат внуците, знаете тази популярна теза. А вие сега казвате друго - това беше грешка на предишното правителство, че не взе пари.

Има баланс, ще говоря малко сложно, но има баланс между това да вземеш пари, бели пари и да ги изхарчиш, на другия полюс е да вземеш заеми, за да си покриваш разходите. Има баланс между тези неща и винаги може да се спори дали той е добър, балансът, за страната? Винаги може да се спори. Но почти цялото изхарчване на възможното за изхарчване от фискалния резерв от предишното правителство беше рискована политика, много рискована.

А защо, все пак не е ли по-логично, ако имаш бели пари, да ги похарчиш в черните дни, вместо да вземеш едни други пари, които струват по-скъпо от тези, които си имаш?

Не и ще ви обясня защо, тъй като фискалния резерв го създадохме ние. Фискалният резерв е да неутрализира спада на приходите, да има буфер, който да защитава валутния борд от прекомерни разходи в години на криза и на депресия, когато няма достатъчно постъпления. Когато обаче тези години продължат много дълго, ние сме в пета година и половина на кризисно и следкризисно депресивно състояние, тогава тенденцията на изчерпване трябва да покаже - когато се вижда, че се изчерпва докрай фискалния резерв - трябва да се покаже, че трябва да се приложат други политики. Не може да се влиза вече в тези червени индикатори, които показват, че се прекалява. Не беше силен предишният министър на финансите. Аз съм го защитавал много, но в много не беше достатъчно подготвен.

Доказателство за това, което казвате, е например единната сметка, която Конституционният съд сега отменя. Впрочем, удобно оправдание на агенцията за приходите, които обясняват по-ниските приходи от доходи на физически лица с недоволството и в бизнеса, и в хората от тази единна сметка, и лишаването им от избор.

Не бива да се хваля сам, както правят всички политици, но атаката пред Конституционния съд за единната сметка беше проведена по моя инициатива и аз им казах, че ще падне. Това е втората атака срещу решение на правителството и на мнозинството на ГЕРБ, която аз успявам да покажа, че е антиконституционно действието. Първото беше, ако си спомняте, национализирането на допълнителното пенсионно осигуряване. И в двата случая бях прав, Конституционният съд потвърди, че действието е било противоконституционно. Досега аз никога не съм атакувал управление за противоконституционност, но това управление си заслужи тези две атака.

Как да се увеличат приходите? Ръст на данъците или повече събираемост при сегашните размери на ставките? Заеми? Намаляване на разходите?

Безспорно намаляване на разходите, безспорно.

Да, но народът казва, икономията е майка на мизерията.

Не е така. Народът да погледне състоянието на българското училище и веднага ще разбере колко не е прав. Ето, аз съм ви дал, в ръцете държите доклада за образованието. Докладът за образованието, в който се вижда ясно, че до годините, за които има сведения, 5.8-5.9 пъти са нараснали разходите на един ученик при 188 индекс на инфлация. Тоест при по-малко от два пъти обезценяване на парите, което означава три пъти нараснали разходи на ученик. Резултатът вижте, изчетете доклада, ще видите международните, световните проверки за така наречената грамотност и умението на учениците да се справят с четене, писане, решаване на задачи и прочие отчайващо спада в българското училище. След това да се сетят тези същите родители, дето ще говорят за майка на мизерията. Като казвам, че има възможност за икономии, да се сетят, че всеки амбициозен родител плаща допълнително, за да взима детето му частни уроци, като на Министерството на образованието и на гражданското общество е неизвестно каква сума отива, т.е. се добавя към разходите за един ученик, за да се получи цялата сметка, да се добавят разходите за частни уроци. И след това да се сетят, че свръхскъпоструващото начално и средно училище за тези, които могат да си го позволят, частно средно и начално училище, като се добавят и тези разходи, и ще се окаже, че в тези години, за които ние правим сравнението, разходите за учениците са скочили неимоверно, нали, над три пъти със сигурност, и резултатът е плачевен.

Ама, вечният въпрос, който се задава, е за това, че България е отделяла малко от брутния си вътрешен продукт като процент за образование. Вие сега съвършено обръщате разговора.

Ами, обръщам го, защото това са данните.

Не е нужно според вас да расте процентът.

Вижте, една система, която няма ясна цел, а всички системи на публични услуги, аз се занимавам сега с техните стратегически документи, доклади, отчети и виждам колко далеч са тези обществени функции създадени като обществени функции за публични услуги, сектори, от основната си задача. Примерно да ви цитирам друг парадокс, да оставим образованието на мира. Да се захванем със здравеопазването. Знаете ли кой е основният приоритет на националната стратегия - изграждането на системата за здравеопазване, което е средството. Системата е средството. Добре, изграждаш си системата. Влизам в задочен разговор с тези хора, които мислят, че са написали стратегически документ. Добре, хора, представете си, че сте изградили системата, и после какво. Те се лишават от приоритет. Ето, сега ще кажа, за да чуят хората. Първата, най-важна цел е да се намали преразходът на средства за загуба на работно време поради отсъствие от работа, което означава, че всеки, заболял от вирусно или друго заболяване, или раково образувание, трябва бързо да бъде излекуван и бързо да се върне на работното си място. Трябва да се намалят хоспитализациите. Защото те говорят за крайно ниска ефективност на лечението. В чужбина не се лежи в болница за тези операции, за които в България се прекарват дни наред. След това трябва да се намали детската смъртност, особено тази от раждането до една година. Изброявам показатели, които са цел и приоритет на тази система, която е станала по-важна от тях в националната стратегия за здравеопазването. Детската смъртност, средната продължителност на живота, за да се създаде комфорт на хората да не са окаяни старци, да могат да се поддържат, да могат да са подвижни, да се обслужват, както те обичат да казват. Това са истински цели на една здравна система. Защото, когато България се подрежда в европейските изследвания, тя се подрежда по здравни параметри, по показатели, а не по това каква й е системата. Никой не пита колко болници имате, как ги финансирате, как сте се продънили там в невъзможността си да ги контролирате, никой не задава тия въпроси.

Питат те колко средно живее един българин.

Международните сравнения гледат колко деца ви умират, първо, най-важното, колко деца изпускате вие, които са живородени, колко ги изпускате за една година. Това е ключов показател за цивилизованост в Европа. И след това тези загуби на работното време. НОИ изпъшка, че много силно е преразходвало средства за такива компенсации на хора, които не ходят на работа, а просто не ги лекува добре очевидно здравната система. Така че, виждате ли, когато сте подменили целите, когато нямате ясна цел пред системата, надолу това, за което говорим - преразходът, деморализацията на хората, елиминирането на всякаква дисциплина, представата, че всичко е позволено и т.н., това убива качеството на услугите, които държавата би трябвало да произведе за хората.

Системата за сигурност също ли слагате в тази редица? Прави ли са ГЕРБ да искат вот на недоверие?

Не, това е най-неуместният за тях вот, тук съм съгласен с управляващите. Този вот ще се обърне срещу тях изцяло. Те по всичките линии, всички най-лоши практики, изпуснатите вече рискове за националната сигурност, всичко отива в тяхната сметка, то е очевидно. Това наистина е много недообмислена стъпка.

А не виждате системен проблем, който може да бъде отнасян към всички.

Системен проблем има, знаете ли къде се вижда системният проблем. В това, че ние си плащаме, за да ни пазят домовете частни охранители.

Защо си плащаме?

Защо си плащаме тия, които можем да плащаме все още. А тези, които не могат да си плащат? Значи, те са абсолютна жертва на битова престъпност. Не може да се говори, че тая система е фокусирана върху своите цели също, тя е фокусирана върху какво ли не.

Но вие давате много интересен и верен критерий. Ако плащаш един път на държавата за една работа - да учи детето ти или да те лекува, плащаш още един път на полицията да те пази и след това плащаш още един път за същото показва, че нещо не е наред в тази държава.

Не че нещо - че системата не функционира, както трябва. Това е.

А има ли система, която е добър пример, която да каже, че България така трябва да направи?

Не, за съжаление. Системите на публични услуги са в много тежко състояние в България. И знаете ли, да не хвърляме всичко върху политиците. Аз не искам да изглежда така като че ли ето, отиде Костов там и започна. Вижте, под всички тези явления, за които коментираме, се разгръща една тежка криза, това е демографската. Тя хвърля, изхвърля вируси и заразява всички системи около себе си, всички, които са свързани с нея. А всички системи, които са най-пряко опрени на демографската, са секторите за публични услуги - здравеопазване, образование, пенсионна, социално осигуряване и т.н. Те лежат върху нея, върху демографската. Сега, представете си крайно неравномерно обезлюдяване на територията на страната, крайно неравномерно. Първо, свиващо се с много бързи темпове и след това много неравномерно, и си представете какво правят тези системи там. Значи, тези системи там стават или ненужни, или произвеждат изключително ниско качество, примерно на образованието. Защо? Защото в училището няма деца, сливат паралелките, за да запазят училището, което е системата. Как да запазиш училището, започваш да не гледаш качеството на обучението на децата. Когато ги слееш в общи паралелки, понеже те са обезлюдени тези райони, ти всъщност веднага страшно сваляш качеството на обучението на децата. Тоест тези системи се нуждаят от много бърза реформа, от много бърза. Същото е и със съд, и с прокуратура, и с МВР, и с какво ли не. Тоест отдолу, отдолу всъщност се пораждат тези много силни рискови, вторични рискове за системата.

На думи политиците, а и обществото изглежда абсолютно съгласно с констатациите, които вие правите. Впрочем ние много подборно представихме с ваш колега доклада ви за демографията. Липсва отговорът на въпроса какво да се направи, когато собственият ви доклад казва, че инвестирането в по-висока раждаемост е изключително скъпо и неефективно и не може да покрие изтичането на хора.

Това е дълъг друг разговор, който - за да не бъда криво разбран, трябва да бъде проведен с повече време, за да могат да бъдат казани по-точно нещата. Проблемът на България е, че няма източник за приток на граждани, които споделят нейната култура, възпитани са - да, да, обучени са да следват нейните правни норми и да познават езика й.

Говорите за външен източник.

Говоря за външен източник. България е много далече от състоянието на Франция, в която се втичат хора, но тези хора, макар и от Северна Африка или от Централна Африка, първо, знаят френски. Много често са преживели живота си в условия на френско право и френско училищно обучение и здравеопазна система и т.н. След това те са хора, които културно са били много близко до Франция и за тези хора няма проблем да отидат във Франция. Това са френски говорещи емигранти. Това са хора с френска култура, независимо че са от Северна Африка или от Централна. Същото е с Великобритания. Просто вгледайте се да видите за какво става въпрос. Става въпрос точно за това, което ви казвам. Тоест тези страни не страдат от най-тежките явления на демографската криза, защото има приток отвън на хора. Затова решението за България е да намери тези най-силни политики и да извърши няколко много смели стъпки. Примерно да поиска от Русия и от другите страни в североизток от нас да дадат възможност на българите по произход да могат да се върнат в България. 60 000 души има само в Казахстан. 500 000 души има в Украйна. Неизвестен брой Сталин изселил от южните предели от Крим в Сибир. Русия не иска да ги преброи. След това една голяма част от гражданите на някои републики като чуваши, татари и прочие кабардинобалкарци се разпознават като българи. Те считат, че са с българско национално съзнание. Те са волжски българи, така наречените. Тези хора... с тези хора така или иначе имаме, имаме дълбок единен корен, нали, и с тези хора културно сигурно различията няма да бъдат такива големи, както се случва с всички останали.

Вие казвате всички проблеми на България идват от това, че нямаме хора.

България е затворена.

Защото, нали знаете всички възражения, които ще почнат сега - ами, те ще дойдат тук ние да ги храним. И си представяте какво ще предизвика.

Това ще го кажат хора, които не знаят историята на България, да не ми се обижда никой, но ако някой тръгне така да говори, трябва да се върне и да изчете стопанската история на България и да види, че всички големи полети, големи икономически възходи на България са били, след като България е приемала бежанци в огромни за онези времена размери.

А вариантът с връщането на емигрантите.

Това е друго. Те ще дойдат. Те се връщат. Може да ви се стори странно, но се връщат. Прогнозите, демографският доклад са много интересни. Те казват така - механичното движение, външната миграция в следващите години докъм 2020 г. ще доведе до изравняване на потоците, в смисъл колкото излизат от България, толкова ще влизат, но това не са тези, които сега влязоха заради съвсем други причини - сирийска война и т.н. Това е друг поток, за който говорехме сега или скицирахме. Лошото обаче на този поток е, че той е с такава възрастова структура, че продължава, увеличава застаряването.

Излизат младите и които не успеят, се връщат.

Не, връщат се, като се пенсионират, връщат се пенсионери. Идват пенсионирани европейци - на хубав климат, на евтини цени, на хора, които са отворени, все още не са такива егоисти българите, те са все пак щедри хора, приемат съседи, живеят с тях, нещо, което на Запад го няма въобще. Тоест почват да идват такива хора, но те са възрастни, разбирате ли, и това още повече влошава демографската ситуация.

Ако ви слуша човек тия 500 милиона лева, които България има за регионална политика, не трябва значи да бъдат дадени за няколко проекта по отделни общини. Че всъщност тия пари трябва да бъдат дадени за хората.

Няма да казвам къде съм минал по време на кампанията, но трябваше да минавам няколко пъти през едно населено място, цялото разкопано, гигантска канализационна система и аз говоря с хората, казвам: "ама вие много ще се обзаведете". "Ще се обзаведем, г-н Костов, ще се обзаведем, след 10 години тук няма да има никой, за какво я правят". Преценени ли са тези инфраструктурни обекти с оглед на това, което говорим? Вижте колко са трезви българите. Нас няма да ни има, те ни правят канализация.

Тогава тоя целият спор от седмицата кой кмет от коя партия колко взел - толкова безсмислен изглежда.

Безсмислен е наистина. Безсмислен е, защото критерият е съвсем друг, критерият би трябвало да бъде съвсем друг.

Рискова ли е идеята за реиндустриализация? Всъщност звучи хубаво. Тези там, дето сте минали, дето няма хора и да построим завод, и да дойдат хората - ето, вашите хора, от Сибир.

Завод на живота. Не може така, не може това.

Нали нещо трябва да работят, като дойдат.

Не, вижте, на гражданското общество и на аналитиците на политиката и на икономиката от кръчмите много неща няма да съм им ясни през целия им живот. Много неща, които изглеждат примамливо и съблазнително, като ги гледате отвън, с очите на дете обаче. Спекулата с реиндустриализация стана след едно изявление на вицепредседателя на Европейската комисия и комисаря Таляни. Таляни каза реиндустриализация. Ама той има нещо предвид съвсем друго. Както винаги, ние сме се загубили в превода. Реиндустриализация в устата на Таляни, в устата на италианския комисар какво означава реиндустриализация на Италия. Ами това са връщане на италианските капитали или развитие на такива добавени индустрии към така или иначе изнесените вече капитали от Италия. Това е съвършено друго нещо. И това е политика, насочена към бизнеса. Реиндустриализация да се разчита да направи италианският бизнес, а не Лета, министър-председателят, Таляни никога не е имал предвид такова нещо. Така че много се губим в превода. Ние не знаем какво говорят точно европейците, защото културно сме много различни.

Трябва ли да има референдум за изборните правила?

Винаги е хубаво да има референдум.

Как ви звучат трите въпроса?

Е, не ми звучат.

Задължително гласуване, защо? Вие правите анализ, който също беше разпространен тази седмица.

Обра ни един вестник, което не е достойно за него, защото има дисплайнер пред текста, в който се казва, че има авторски права, не може да се преписва изцяло или да се преразказва отблизо текст на цяла една статия. Защото този човек, който я е писал, той е вложил усилия. Вижда се, че е смятал сериозни неща, с мощни средства е боравил за статистическия анализ върху огромни маси от данни, т. нар. норвежка база. И сега, взимате му труда и си го слагате на страницата, това не е добре.

Но от него разбирам, че според вашия задължителният вот няма да доведе до нещо по-добро в България.

Задължителният вот ще увеличи националистическия, казва авторът и се аргументира, сериозно. Ако иска някой да му възрази, да му възрази на същото ниво на сериозност, ние ще публикуваме, пак свободно на нашия портал друго мнение. Но искаме да го видим това мнение не както е характерно за българския обществен дебат, т.е. без аргументи, особено без научни аргументи. Защото ние не сме част от този дебат. Тоест бихме дебатирали по тази тема, но на това ниво, на което е нашата публикация.

Другият въпрос е за мажоритарен избор.

Между другото ще има втора част тази публикация и ще си излезе авторът с името, защото да видят кого са обрали в края на краищата.

За или против мажоритарен избор?

Аз не мисля, че мажоритарният избор ще реши всички проблеми на страната, в никакъв случай.

Там също изглежда хора, които разбират от избори, казват, че той по-скоро ще създаде проблеми, защото ще влязат две партии плюс една в някои региони.

Знаете ли, периодът на разпад на Римската република и появата на имперската структура е свързан точно с мажоритарни избори, които могъщи и много богати завоеватели, които са командвали легионите, са купували. Имперската структура е всъщност олигархическа - купуване на мажоритарни вотове в Рим. Така се е закрепил Цезар. Така е станал необходим император.

А третият въпрос за електронното гласуване.

Искам да кажа, че когато за България са поставени диагнози за мощно влияние на олигархията в страната, да се говори за мажоритарен вот е все едно да гасиш огън с бензин.

Вие бяхте за електронизиране в цялата администрация и електронно гласуване.

Разбира се, това е мой проект, с г-н Агов два пъти сме внасяли много добре премислени предложения.

Чуха се аргументи против, как щяло да се фалшифицира. Все едно цял свят не пазарува през интернет... Е, има и мошеници.

Да, и как си въвежда паролата, и как прехвърля огромни парични средства от едни сметки в други и има интернет банкиране. Банкирането не е опасно, опасно е гласуването. И ако в случая става въпрос буквално за пари, които са защитени по достатъчно добър начин, не може да защитим един вот. Това е нелепо. Това го говорят хора, които наистина не познават съвременната техника.

Вие ще гласувате ли за Реформаторския блок? Като го виждате вече, той се структурира.

Ще гласувам. Ще авансирам с доверие проекта. Имам мотиви. Само искам да кажа, че мен ме плаши понятието неврополитика, което изработиха тук, на Западните Балкани. Неврополитика и истерична, психически неуравновесена политика с използване на най-крайни болшевишки прийоми. Аз виждам много неврополитика в България. И за съжаление и проява на нерводесница. Като че ли започва да обхваща някои хора вдясно. Това е много грозно явление. Не могат да бъдат десни болшевики, нали, това е нонсенс или си десен или си болшевик. Но не може да си десен, който прилага болшевишки прийоми.

Нещо повече ще кажете ли?

Е, това ще кажа. Но аз мисля, че който слуша и внимава, мисля, че са разбрали. Една значителна част от хората, които претендират да са публични говорители на десницата, страдат от това заболяване вече, необвързани политически. Но, вижте езика им, вижте начина, по който говорят за нещата. Това не е десният начин да се коментират нещата.

БСП или АБВ? Впрочем основният ви опонент през годините на този преход - Георги Първанов. Много интересно какво мислите за неговия ход, за това, което му се случва.

В нашия доклад за политическата констелация е направен много уравновесен и много разумен анализ на появата на АБВ. Предпазливи са изводите, но, как да кажа, те не съвпадат с това, което политически се коментира, нито от страна на АБВ, нито от страна на БСП, нито от страна на ГЕРБ и т.н. Те са в по-друга плоскост.

Коя?

Ами, вижте, АБВ е резултатът от крайно нестабилната констелация, която имаше досега. Нестабилна конспилация, опряна на гласовете на "Атака", невъзможност на БСП и ДПС да имат мнозинство. Ключовата роля, която "Атака" заема и може с гласовете на ГЕРБ да спира всякакви леви проекти, на практика захрани появата на АБВ.

Вие виждате бъдещето?

Захраниха я, дали ще се случи и как... чакаме с нетърпение да видим нови сондажи на социологически агенции, които знаем с каква девиация са от истината. Тоест да можем да реконструираме реалния вот, защото досега срещу АБВ се води една безмилостна медийна и социологическа война, и политологическа там. Каквото има политолог от ляво, всичко е строено, за да говори срещу АБВ.

Първанов в известен смисъл изживява нещо, което вие изживяхте като лична атака.

Лошото на АБВ е, че дълбоко в недрата си това е крайно консервативна комунистическа по природата си или продала се на Русия, на Москва част. Лидерството е такова.

Да кандидатства ли София за домакинство на зимна олимпиада отново, г-н Костов?

Да, защото сме много по-добри от Сочи например. Сочи, първо, няма сняг, след това има много малко хора. Вижте, ние никога не можем да извадим 50 милиарда и да кажем "ще дадем 50 милиарда", защото ние си ги имаме съоръженията, имаме и инфраструктурата. И ако София е домакин с помощта на Боровец и Банско, защо да няма олимпиада. Все пак освен това можем да се справим като домакин и много по-добре. Сега аз там гледам, че не всичко е, както трябва. Ние отдавна сме забравили оня период, в който, преди да дойде Тодор Живков, слагаха павета и асфалтираха в последния момент.