Иван Костов: Ето защо съм десен в-к "Седем", 31.03.2010 С лидера на ДСБ Иван КОСТОВ разговаря Милена БОРДЪН

- Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?

- Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.

- Американците не подкрепяха ли определени хора?

- Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа - една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание с изключение на немската фондация "Конрад Аденауер". И в определени периоди английската фондация "Уестминстър". Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам, за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.

- Какво е присъствието на САЩ в България днес? Чрез дипломация и бизнес?

- Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.

- Защо?

- Защото те имат други отговорности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там, където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото. Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас - като за малолетни.

- Не е ли хубаво да има американско присъствие, с енергично отношение към живота изобщо, че всичко може да се направи, да се постигне?

- Няма американско присъствие в България. Мисля, че няма и да има. Встрани е България от техните интереси. Не виждам и сериозен американски бизнес у нас.

- От днешна гледна точка как да гледаме на комунизма, на БКП и БСП, на всички комунистически неща?

- Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така, както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност.
Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския парламент, която се прие след Пражката декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме "мразят", комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и националсоциализъм са равни там.

- Но на практика това не е така.

- Има изградено мнение, че комунизмът е отречен. Макар че невинаги се вижда. Трябва да си напълно извратен, за да се гордееш с това, което се нарича комунистическо. Въпреки че например в българските медии това го правят понякога. Защото са леви в голямата си част.

- Днес в Европа е прието, че трябва да се разговаря с бившите комунисти в името на мирния компромис?

- Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.

- Има ли разлика между българските комунисти и европейските социалисти?

- Голяма част от европейските социалисти са си бивши комунисти. Десницата е труден партньор навсякъде. И в Европейския съюз. Десницата не изпълнява. Тя не е послушна. Тя си стои върху собствените неща. На нея не може да й кажеш например да изпрати войски където и да е. Или да се включи в безумни инициативи. Това са се-риозпи хора, които знаят собствената си цена. Затова не ни обичат. Затова по-добре с пос-лушковците в ЕС.

- На какво се основава българското дясно? На западноевропейски образец, на българска история или спонтанно развитие на политическите събития след 1989?

- Десницата има корен в България. Той е в партиите отпреди 9 септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата отпреди Втората световна война.

- Например?

- Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.

- Колко солиден е десният корен?

- Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културния слой от десни хора. Всъщност истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война в България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.

- Била е в крак с Европа. Но защо е винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?

- Английският консерватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияели. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.

- В Европа църквата се пази от политиката. Защо смятате, че е хубаво, че българската църква е била в политиката?

- На запад слабо се познава Източната римска империя и православието. Западът не си дава сметка, че в България е запазено християнство, семейство, култура, архитектура въпреки османското владичество.

- В западното общество се вижда ясно как хората се срамуват от греховете си, разкайват се, плачат, ходят на църква. Защо религиозните принципи в западното общество са по-силни от българските?

- Така е заради 45 години комунизъм. Тука тоталитарната власт имаше за цел изцяло да измести духовния живот.

- Възможно ли е една политическа власт да замести духовното, ако наистина го има?

- Опита се. Поне го разруши, ако не го замести. Много слабо си дават сметка на запад за пораженията от комунизма. Ние не сме по-малко вярващи от тях. Православието е автентично и близко до ранното християнство. До първия начин, по който е вярвал християнинът. През упованието в Бога. Не през знанието. Той не вярва, защото разбира. За него самата наука е един вид ерес. Такова нещо няма на запад.

- Точно това е лошото. България има нужда от западния тип знание. Какво е държавата без писани закони? Какво е изобщо култура, без да е записана? Ако не напиша този разговор, той ще стане на въздух.

- Цветан Стоянов казва, че от гледна точка на вечността едно написано нещо или един добър разговор са едно и също нещо. И е прав. В православието се молят за всички нас. Кой някъде на запад прави нещо такова? За другите.


Втората част на интервюто четете в следващия брой

***
- Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ
- Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас
- Трябва да си напълно извратен, за да се гордееш с това, което се нарича комунистическо. Въпреки че например в българските медии това го правят понякога. Защото са леви в голямата си част.
- Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия специално на България
- Всъщност истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни
- Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война в България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.

С Уважение, Николай Гацев!